Един дом без любов
Няма утре. А днес си отива.
С тихи стъпки към залеза крачи...
Всичко свършва, когато не бива.
(Краят просто начало не значи!)
А кълнеше се някога прагът,
че ще пази от пакост дома ни.
Много сляпо тогава повярвах!
Ала друго животът отсъди.
Дом, забравен от живите хора -
вътре сенки рисуват стените.
От години не гледат към двора
и прозорците, с мъка пропити.
Няма вещи - дори непотребни -
празна стая. Стои и ни чака...
Още вярва на думи вълшебни.
(И на ней обещавал е прага!)
Тежък мрак се е спуснал по пода
и със шепи краде самотата!
Като сляпа надеждата броди,
но не може да стигне вратата.
Да се върнем назад - невъзможно!,
щом денят ни към залеза крачи...
Прагът вече е място самотно.
Няма утре! - нашепва. И плаче...
С тихи стъпки към залеза крачи...
Всичко свършва, когато не бива.
(Краят просто начало не значи!)
А кълнеше се някога прагът,
че ще пази от пакост дома ни.
Много сляпо тогава повярвах!
Ала друго животът отсъди.
Дом, забравен от живите хора -
вътре сенки рисуват стените.
От години не гледат към двора
и прозорците, с мъка пропити.
Няма вещи - дори непотребни -
празна стая. Стои и ни чака...
Още вярва на думи вълшебни.
(И на ней обещавал е прага!)
Тежък мрак се е спуснал по пода
и със шепи краде самотата!
Като сляпа надеждата броди,
но не може да стигне вратата.
Да се върнем назад - невъзможно!,
щом денят ни към залеза крачи...
Прагът вече е място самотно.
Няма утре! - нашепва. И плаче...
© Васка Мадарова All rights reserved.
