Един-два плясъка, с душата...
Аз зная, имам няколко живота.
Единият е тука, на земята,
където честичко от тичане завоя
не вземах и излитах в храсталака.
Отупвах се набързо. Малко кръпки,
отваряха се мигом във душата.
Но минеше ли време - две-три пъпки
разцъфаха. И свирках си нататък.
А другият – ще питате навярно.
Да, другият е в странните ми нощи…
Не спирам да сънувам и наяве
са “филмите“, от пратеника Божи.
И падах, и летях, и стъпвах смело...
Къде не бях, къде ли не се лутах…
а утрините, от нощта поели,
прошепваха ми “днес да е наслука”.
Наслука… Хубаво е сутрин
да се събудиш в топло одеяло
и да потърсиш с поглед жадно
край тебе Красотата - дава Вяра.
За другия живот - “Оттатък” -
ще ви разкажа след като отида.
От там до вас е пътят кратък:
един-два плясъка, с душата.
© Криси All rights reserved.
