Nov 19, 2012, 7:56 PM

Един дълъг живот

  Poetry » Love
653 0 1

Един дълъг живот ме очаква без тебе,

опакован в дантели от скръб.

По лицето ми лепне нелекият жребий

да съм свършващ във тъмното път.

 

Два-три мига любов. После глътка забрава.

Нищо ново по тъжния свят.

Наръч вехти мечти се търкалят тъдява

с нафталинен горчив аромат.

 

Един дълъг живот. Спомени – сенки бели,

назидателно махат ми с пръст.

Натежал от илюзии, грешки, раздели,

мъкна пак към Голгота своя призрачен кръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...