Един живот Страдание не стига
Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза
изпълнено е моето сърце.
Навсякъде е плъзнала Зараза,
който успее – да се отърве?!
Купете си поредната играчка,
връз раните нанасяйте мехлем.
Не ще да заздравеят, ала ваш`те
души ще са в заблуда – Прероден.
Не се страхувам, страдането вдига
духа, по-мощно и от обичта.
Един живот Страдание не стига,
да купи свръх – вселенската вина!
© Данаил Таков All rights reserved.
