Mar 1, 2007, 5:01 PM

Един на милиони!

  Poetry
1K 0 3
Един на милиони!
В един момент адски нежен,
а после арогантен и груб.
С поглед весел и небрежен,
усмихваш се закачливо,а после властва студ.
Успокояваш всяка моя страст
и караш сърцето да лети.
Прегръщаш ме със длан силна пак,
и смееш се,а после са пълни очите със сълзи.
Един на милиони!
До болка познат...
И до безкрай неузнаваем.
Пленителен с този детски твой инат,
с характер властен и  неподражаем.
Ръката ти силна, когато съм слаба, усещам,
към мен тя се с обаяние протяга.
В друг миг слабостта ти не можеш да скриеш
и често дори да си спокоен не ти помага...

Един на милиони!
Това си ти! Любим и мразен. Алчен и подкупен.
Един от милиони!
В тайна пазен. Искам те за мен. Аз само те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...