Един напълно непознат.
Седи като на изповед край пътя.
Ела до мене, брат!
Домат върху салфетката наряза.
Извади и шише с ракия.
"Наздраве!" весело ми каза.
И бързо нещо ни сближи.
Дори и имената си не знаем.
Но всеки чашата отпи.
И разговорът сам потече.
Един домат и малко питие.
Поспря се пътят ни и се пресече.
Напълно непознат при нужда.
Човек в греховен свят.
С молитва за съдбата чужда.
© Весела Петева All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
