Един рожден ден
И пак валеше сняг,
нали го знаеш февруари.
Коне разпрегнати от впряг.
Търчи! Обича бури, хáли.
А ние тук под похлупак,
без хляб, без вяра, без мечти!
Изпуснали последният си влак,
където тръгнаха с тълпи.
Ти не помниш, мойто момче!
Гладът, опашките за хляб, студът!
И по-добре! Така е по-добре!
Робът си е роб! Чужд му е гневът!
Не помниш! Да не помниш вече,
онази торта, от черното брашнó.
И баба ти, облякла вълнено елече,
как плаче от новото теглó!
Свещички нямаше!...И ето
от иконата свещѝца тя свали.
За мойто чедо! За детето!
Да бъде то щастливо! Да върви!
Февруари прехвърча, фучи!
Няма кой да го спре!
Ти живей! Щастлив ти бъди!
А баба ти... Нека Бог я прости!
____________________
На моето момче с много обич...
и малко сълзи...
Пловдив
28.04.2019
© Хари Спасов All rights reserved.
