Един стакан лято
Когато го целунах за последно,
разбрах, че всъщност аз съм по-богатата.
Анелия Гешева
Дойде съвсем към края в младостта.
Самотна бях.
И той самотен беше.
Научи ме със мисъл да летя,
с целувки, като лято, ме гореше!
И също като лятото, в дланта
рамесваше вълшебната палитра
от дните на Съдбата,
ала тя
ни дебнеше — настръхнала и хитра.
Надявах се на влюбване.
Почти.
И мислех си
”За него знам какво съм”
през нощите, потънала в мечти.
Но после се разминахме на косъм.
Сега съм само намек за жена.
Привикнах да го искам.
Да го нямам.
Заспивам по-самотна от луна —
безцветна,
непрегърната
и няма.
Разпръснах се като строшен стакан,
но тръгвам си — с целувка по-богата.
От мен създаде чувствен океан,
а ме изкъпа само с шепа лято.
© Станислава All rights reserved.
