Изстрадах те по пълнолуние.
Със вълчи апетит,
настръхнал за обичане,
жадувах страсти.
И виеше до лудост
егото себично.
(Прегризвах спомени
в мечти-капани).
Не търсех път.
Той свърши преди тръгване.
Завързах хаоса от мисли и желания.
Боли. Аз ще преглътна като съмне.
Единаците закусват със страдания.
© Найден Найденов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
