Единакът
Дали ще помни срещата със нея
(в потаен час под бледата луна),
когато тя съблече себе си и времето,
остави шапката на прага
и влезе само по сърце и сетива
А той заточил на скрижали ножа,
(понякога дори е искал да умре,
но да не напуска вълчата си кожа)
го захвърлил и оставил воят да замре.
А тя, превързала му раните за кратко,
(измивайки във вълчите сълзи лице),
си тръгва без дрехи, грим. Без шапка.
Забравила за собственото си сърце.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
благодаря ти 
