Дали ще помни срещата със нея
(в потаен час под бледата луна),
когато тя съблече себе си и времето,
остави шапката на прага
и влезе само по сърце и сетива
А той заточил на скрижали ножа,
(понякога дори е искал да умре,
но да не напуска вълчата си кожа)
го захвърлил и оставил воят да замре.
А тя, превързала му раните за кратко,
(измивайки във вълчите сълзи лице),
си тръгва без дрехи, грим. Без шапка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up