Единствен
Единствен
В нежен дъх на пролетен дъждец окъпан,
във сенките си тихо притаен.
Сладки капчици роса сред крехките треви,
полъхът на утринни поля и люляк
преливат се в безкрайността…
Безмълвен в звънка тишина си.
Обичащ, крехък.
С пеперуден прах посипан,
с поглед, пълен със надежда,
с крилати стъпки плах във тъмнината
ти мрака свой избрал си.
И смисъла не чакаш –
той слепите създал е.
Те са там, не виждат
това, което ти отдавна осъзнал си.
И техните очи прозрачни
ловят безличността,
и пръстите им алчни
крадат ти вечността…
Чувствата забравени стаили,
те чакат, за да те превърнат
в част от този свят без смисъл,
за да не можеш да помръднеш
и да изпиташ онова,
за което те не биха и мечтали…
Ти си там - един си сред тъмата
и тегобата не чувстваш.
Думите отнела, тя не съществува.
Да я спреш не можеш - няма нужда,
тя сама се е предала,
с ненужност е онези там дарила
и предала им дълга си…
И в този миг утеха няма, само скръб,
но не е твоя,
не за теб е.
Тя е част от всичко.
Спираш я със полъха студен от дъх на лято,
със слънчеви лъчи смразяваш я
и я оставяш
да изтлее…
Сама.
© Не съм аз All rights reserved.
