Една измислена, рисувана от мисли режисура
Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече
от вените в човека?
Без нуждата от покрив,
с повече от порив,
пренасял хората в събития
с костюми, в реплики
от първата позиция
на авансцена...
С рисуваната режисура,
с разказваните
шекспирови драми
и шутовете за награди...
Поклон,
за да решиш началото.
Костюм,
по-верен от приятел
и бляскава сълза,
която пари бузата,
а после повече прилича
на танцьорка...
Един безкраен Арлекин
от мимики на жестове,
с които дирижира
всичките заблуди.
Толкова лесно е...
да се превърнеш
в мисъл
и с нея да твориш спектакъл.
Безплътното, ефирно,
бледо пожелание
създава образи.
Декорите са оживели
от преживените събития.
Прожекторите правят
пътища за бъдеще.
А моят път се плаши
от очите ми...
И облаците от тавана
са обятия
за нежността на танц,
за да открият някъде героя си...
Когато е рисувал режисьор...
© Калина Костова All rights reserved.
