Една луна, една звезда
и колко, колко красота!
Пътуват те един към друг
и леят нежен свиден звук.
Политват с всеки молещ вик,
към нечий влюбен земен миг.
Изпълват с лумнал греещ плам,
камбанен звън, дин дан, дин дан...
Жадуват с порива на вятър...
Милуват с ласката на лято...
Целуват нежно като лебед...
На зима ли са те прелюдия?
Или са пролет, пролет люшнала!
Една луна, една звезда
с надежда, колкото света!
© Мариола Томова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
