Една любов
Е Д Н А Л Ю Б О В
Една любов завинаги осъдена,
тъй дълго във сърцето ми живя.
Посрещах я, изпращах я със сълзите
изплакани от моята душа.
Във утрото към залеза стремеше се.
Пред изгрева – мъгла я затъмни.
Простираше ръцете си в оковите,
обвързали я в първите и дни.
Преди да литне, падна тя прекършена.
Душата ми внезапно опустя
и питам се – къде са вече струните,
На друга гама да ги настроя?
Но лъкът и цигулката обидени,
решили днеска да ми отмъстят.
Подсъдните – за нещичко виновни са.
Невинността – създава се веднъж.
© Стойна Димова All rights reserved.
