Mar 7, 2012, 9:22 PM

Една любов-светкавица и гръм 

  Poetry » Love
862 0 9

Една любов-светкавица и гръм

 

Една любов-светкавица и гръм

в небето на житейското следлято-

от раз прекъсна кроткия ми сън

и ме изстреля вън, насред полята.

Светкавиците бляскаха над мен

и пътя осветяваха до края.

Вървях сама, но виждах накъде

и продължих напред, макар да знаех,

че друг е жънал цъфналата ръж,

а аз ще ходя боса по стърнища

и бурята гърба ще шиба с дъжд.

Но щом обичаш гръм, това е нищо!

Житейското виенско колело

тогава те изстрелва, не те мачка.

И цвят, и плод тогава са в едно-

обичам, значи съм, не значи чакам.

Ала добре, че бе гръм като...пън

и любовта осъмна безответна!

Представям си какво е влюбен гръм

с гръмовна страст в главата да те светне!!!

 

п.п. Наздраве на всички откровенки, които утре ще празнуват!:):):))))))))

 

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??