Една любов-светкавица и гръм
Една любов-светкавица и гръм
Една любов-светкавица и гръм
в небето на житейското следлято-
от раз прекъсна кроткия ми сън
и ме изстреля вън, насред полята.
Светкавиците бляскаха над мен
и пътя осветяваха до края.
Вървях сама, но виждах накъде
и продължих напред, макар да знаех,
че друг е жънал цъфналата ръж,
а аз ще ходя боса по стърнища
и бурята гърба ще шиба с дъжд.
Но щом обичаш гръм, това е нищо!
Житейското виенско колело
тогава те изстрелва, не те мачка.
И цвят, и плод тогава са в едно-
обичам, значи съм, не значи чакам.
Ала добре, че бе гръм като...пън
и любовта осъмна безответна!
Представям си какво е влюбен гръм
с гръмовна страст в главата да те светне!!!
п.п. Наздраве на всички откровенки, които утре ще празнуват!:):):))))))))
© Петя Божилова All rights reserved.
Благодаря ви,приятели!
