Apr 18, 2014, 7:57 PM

Една малка история

  Poetry » Civic
524 0 1

 

 

 

Започнах да си спомням.... И нагарча

в душата ми.... Нагазвам сякаш в тиня.

В най-ранното ми детство бях чавдарче,

със връзка на вратлето – светлосиня.

 

А след това прераснах в пионерче.

и бях щастлив с душица окрилена.

Възторжено пред другите се перчех

със нова връзка, този път червена.

 

Нататък в комсомолци избуяхме.

Големите ни помпаха със вяра.

Крещяхме, марширувахме и пяхме.

И вярвахме във всичко с пълна пара!

 

Такова беше времето тогава.

И класово-партийно, и градивно.

Вървяхме все нагоре и направо.

Дори да искаш, няма как да кривнеш!

 

От крехка възраст бяхме зарибени!

Могли ли сме да имаме съмнение?!

Кой можеше да каже, че и Ленин

ще бъде развенчан със омерзение?!

 

Нима ми е минавало в акъла,

че партия с тогавашната слава,

след време ще се срине в кръгла нула

и всичко ще потъне в прах и плява!?

 

За пълния провал виновни няма!

И грешки няма! Няма извинения...!

Макар, че епохалната измама

завлече в потрес цели поколения!

 

Такава е съдбата ми за жалост!

Прощавайте за малката история....

И щях да съм живял почти нахалост,

ако не имах своя траектория...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е, че описваш периода. Историята трябва да се предава и помни за да не я подменят по-късно.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...