Dec 26, 2007, 7:20 PM

Една мечта

  Poetry » Love
805 0 2
Всеки път, когато си до мен,
моите сълзи с устни изпиваш.
Зная, че и на тебе ти е трудно,
но зная и че отново ще сме заедно.
Зная, че ще те видя пак,
че образът ти ще даде светлината в този мрак.
Целувките ти ще ме спасят от самотата,
присъствието ти ще ми покаже на живота красотата.
Зная, че ще мине много време,
но един ден от разходка заедно ще се прибереме.
На всички ще можем да го кажем,
колко се обичаме на всички ще го покажем.
Мечтите в реалност ще превърнем,
албума стар със снимки ще отгърнем,
ще видим спомените си отново,
ще изживеем всеки миг заедно на ново.
Веднъж съберем ли се, заедно ще бъдем,
за раздяла за миг и дума няма да става,
време за самота при нас не ще остава.
Заедно ще бъдем и ще сме щастливи,
далеч от нас да бягат всички завистливи.
Щастието заедно силно ни зове,
на Бог съда ще ни призове,
за да увенчаем любовта си,
за да убиеме страха си.
Но заедно ще бъдем, аз го зная,
всеки ден за това единствено мечтая!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...