Dec 11, 2008, 1:16 PM

Една Мечта

  Poetry » Love
632 0 0
Не знам защо за теб мечтая.
Не знам защо с теб не можем да сме тим,
но ти за мен си ката ангелите в рая,
а си толкова недостижим...

Стоиш високо.
Някаде в небето,
а аз те търся с поглед уморен.
Опитах да не мисля за момчето,
за което плаках всеки ден.

Но не мога аз да я забравя.
Любовта е нещо като Бог.
Закълнеш ли се в тази вяра,
ще вярваш в нея цял живот...

Не знам защо за теб мечтая.
Не знам защо за мен си ти един,
но ти за мен си и началото, и края,
а си толкова недостижим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Милетиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...