Една (не)сънувана нощ
Луната вчера ми намига:
- Да ходиш по Земята стига!
Я върху облаците скачай
и бързо тук при мен се качвай!
На гоненица със звездите
ще си играеш до насита.
Ще яхаш пъргави комети,
ще пръскаме в нощта конфети.
И ще летиш във безтегловност
навсякъде на пета скорост.
Ще видиш цялата вселена
как хубаво е подредена –
с безброй планети фантастични
и много спътници различни.
Съзвездията ще разпръснем
като играчки, щом се мръкне...
И аз реших да я послушам
и на небето да нощувам.
До сутринта играх си славно
и беше толкова забавно.
Преди да сляза на Земята,
отвори майка ми вратата.
Тогава бързо се събудих
и сладкия си сън изгубих.
А там, прикрито зад пердето,
тъй светло вече бе небето...
© Диана Фъртунова All rights reserved.
