Една подкова ненамерила късмета си
Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват,
без право и без време за тъгуване...
Остава ехото от тропот на копита
между началото и края на пътуването...
Убиват ги по навик и без жал...
Защото искат... И защото могат...
Но първо ги дресират и обяздват,
пречупват им духа до изнемога...
И ги убиват заради умората
в очите въпросително увиснала...
В жестокостта присъщо е на хората
различно мислещия поглед да убиват...
Остава ехото от тропот на копита
по камъните да подскача като шепот...
Търкаляща се кръгла въпросителна -
една подкова ненамерила късмета си...
© Дочка Василева All rights reserved.
