Dec 8, 2011, 6:25 AM

Една самодива

  Poetry » Love
1K 0 5

От извора ида,

момчета,

от извора ида,

където по тъмно конете

чаткат с копита-огниво.

 

От чистото ида,

момчета,

от спомен за вода ненапита.

Светлата уста на небето

шепне на земята, че е красива.

 

От сънищата ви ида,

момчета,

от сънища ида -

една самодива.

Спете, спокойно

спете,

злото от вас си отива.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...