Една вечер след две чаши вино
***
Една вечер след две чаши вино
любовта ми внезапно умря.
И разбрах, че след толкоз години
съм безкрайно, безкрайно сама!
Колко честен другар е съдбата!
Сключих сделка навремето с нея -
обещах й, че имам да патя,
но от обич за двама живея.
Тя подръпна от свойта цигара
и се втренчи невярващо в мен.
- Знаеш ли, - каза - това се повтаря
пред очите ми ден подир ден.
Всеки сам любовта си пресмята,
но накрая са други везните.
Двоен дял не признава земята,
двоен кръст не понасят плещите.
Господ дал е на всеки торбичка -
ти коя си, да спориш със Него?!
Не спасяваш живота на всички,
отговаряш си само за себе си.
Тя кафето изпи си и стана,
на вратата ми смигна: - До после!
Вече знаех, че никога няма
да измами ни мен, нито Господ.
Но мълчеше пред моя въпрос
,, С една обич как двама да пазя?"...
Как до днес сме живели с любов,
а от утре живеем с омраза?!
© Даниела Йорданова All rights reserved.
