Една вълшебна нощ

...В мемоарите си още

ще разкажа за една

от Ония луди нощи:

аз, момиче и луна

и вълшебството, с което

разлюляните вълни

разпиляваха в морето

развълнувани луни...

... Въздухът- полупрозрачен

беше с цвят на кехлибар,

бриз разпалваше във здрача

и в душите ни пожар...

Беше тъй невероятно:

лунно-приказна нощта,

моето момиче- златно,

а магия- Любовта!...

И трептеше по морето

не един златист нюанс,

хванали си за ръцете

бяхме във любовен транс...

Във краката ни шумеше

монотонния прибой-

нежна светлина ръмеше

и от звездния безброй...

Във душите непозната

нагнетяваше се Страст,

вгледани във необята

на Стихията пред нас

и морето се разтресе

с тътен от далечен взрив,

а вълните се понесоха

с ритъм палаво-игрив...

... но в един момент, когато

облак светлината скри

и потъна в мрак водата,

и лицето му дори,

с устни моето момиче

воден от Страстта открих...

... Миг и вятъра притича-

светна, леко се смутих,

тъй като във бързината,

без луна и без звезди,

сбъркал бях, вместо косата,

милвах нежните гърди...

... После много лунни нощи,

даже с обич преживях,

с влюбени Жени разкошни,

а не помня всички тях,

но не мога да забравя:

позлатените вълни

и момичето тогава-

със задъхани гърди...

Коста Качев