Една вълшебна нощ
Една вълшебна нощ
...В мемоарите си още
ще разкажа за една
от Ония луди нощи:
аз, момиче и луна
и вълшебството, с което
разлюляните вълни
разпиляваха в морето
развълнувани луни...
... Въздухът- полупрозрачен
беше с цвят на кехлибар,
бриз разпалваше във здрача
и в душите ни пожар...
Беше тъй невероятно:
лунно-приказна нощта,
моето момиче- златно,
а магия- Любовта!...
И трептеше по морето
не един златист нюанс,
хванали си за ръцете
бяхме във любовен транс...
Във краката ни шумеше
монотонния прибой-
нежна светлина ръмеше
и от звездния безброй...
Във душите непозната
нагнетяваше се Страст,
вгледани във необята
на Стихията пред нас
и морето се разтресе
с тътен от далечен взрив,
а вълните се понесоха
с ритъм палаво-игрив...
... но в един момент, когато
облак светлината скри
и потъна в мрак водата,
и лицето му дори,
с устни моето момиче
воден от Страстта открих...
... Миг и вятъра притича-
светна, леко се смутих,
тъй като във бързината,
без луна и без звезди,
сбъркал бях, вместо косата,
милвах нежните гърди...
... После много лунни нощи,
даже с обич преживях,
с влюбени Жени разкошни,
а не помня всички тях,
но не мога да забравя:
позлатените вълни
и момичето тогава-
със задъхани гърди...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
