Jun 12, 2012, 11:41 PM

Една звезда... две вселени

  Poetry » Love
977 0 0

 

Когато бродиш сама в калта

и съзреш сребърна звезда,

откриваш тайнствена любов,

нежна музика и тих благослов.

 

За теб родена е тази звезда,

ти си нейната сянка в нощта,

тя е твоето слънце денем,

ти си неговата златна луна.

 

Две души, открили любовта,

два полюса, две вселени,

разминават се ден и нощ,

но са заедно във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...