Jun 12, 2012, 11:41 PM

Една звезда... две вселени

  Poetry » Love
973 0 0

 

Когато бродиш сама в калта

и съзреш сребърна звезда,

откриваш тайнствена любов,

нежна музика и тих благослов.

 

За теб родена е тази звезда,

ти си нейната сянка в нощта,

тя е твоето слънце денем,

ти си неговата златна луна.

 

Две души, открили любовта,

два полюса, две вселени,

разминават се ден и нощ,

но са заедно във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...