Jun 9, 2005, 7:51 AM

Едно

  Poetry
1.4K 0 1
Една врата за мене се затвори,
един живот наполовина изживян,
една сьдба срещу мен заговори,
един идеал в мрак посян.

Една грешка лошо изпята,
една мька тежи в душата,
една любов от вятър пропилята,
един спомен изгорен в самотата.

Едно нищо в мен се крие,
една болка в мене се таи,
една дупка в съзнанието гние,
едно сърце в мен кьрви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет Данкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...