Едно кафе
- Да пием кафе?
А може би две,
под синьото небе,
или до спокойното море!
- Ами, защо не?
Но дай ми един час поне!
- Еее, много е!
- Защо да бързаме като коне?
- Трябва да тръгнем сега, да или не!
- Хубаво, добре!
И тръгнаха те...
След нейното добре,
едно красиво лале
и някое друго питие
любовта нямаше кой да спре,
сякаш се сдобиха с криле,
и вече туптеше само едно сърце!
Привидно едно кафе,
а всъщност цялото ти битие,
добре че той действие предприе,
а тя ентусиазма прие!
Сърцето обаче спря да бие по две,
защото имат си едно сладко дете,
и тройно е вече това сърчице!
© Ева Илиева All rights reserved.
