Nov 15, 2011, 4:14 AM

Едно лято, една къща

  Poetry » Other
2.5K 0 43

 

                                                    Едно лято, една къща

 

Разлюляно и изстинало лято,

в дълбоката клисура,

рогата на елените бучат

и дърветата се лющят,

притъмнява -

стадата на облаци прииждат

и потреперва къщата,

издигната с любов и страх,

издигната от свлачището

на една съдба,

с кал от удавени треви

и с тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анжамбман Анапестов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...