Едно лято, една къща
Разлюляно и изстинало лято,
в дълбоката клисура,
рогата на елените бучат
и дърветата се лющят,
притъмнява -
стадата на облаци прииждат
и потреперва къщата,
издигната с любов и страх,
издигната от свлачището
на една съдба,
с кал от удавени треви
и с тишина.
© Анжамбман Анапестов Всички права запазени