Едно момиченце с кокиченце
вървеше си по уличката "Втора".
И срещна три синигерчета
горе на стобора,
четири калинки под листата
търсещи на Слънчо топлината.
Пет палави момичета го подгониха
и хукна то към крушата отронена...
Едно пораснало момиче със кокиче
върви си пак по уличката "Втора".
Поспира се и спомня си за детството на двора.
© Милена Минчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
