Едно наум
ЕДНО НАУМ
... когато гледам старите албуми, в които съм тъй млад, пък и красив,
сега направо губя ум и думи – и чудя се? – как тъй останах жив,
седемдесетгодишно папардаче, дошло за миг – и станало за смях,
светът сега – и жив да ме оплаче, се радвам, че във него с кеф живях!
Басма не цепих никому по друма – бях див, несъразмерен по мащаб.
И щом изричах светлата си дума, превръщах я в коричка честен хляб.
Децата си със нея не нахраних, разминах се и с царския палат! –
обаче вързах всички люти рани на този ненормално глупав свят.
Макар че съм от вас така далече, си имайте за мен едно наум?
Помнете ме? Едно добро човече от снимката във стария албум.
18 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 19, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
