Ти си далечен, неясен мираж,
ти си мечта нереална.
Път в мрака вечен, опасен вираж,
за мене си тъй специален,
че в огън готова да скоча съм и
вир да преплувам, най-буен.
Но колко реален си ти и дали
си струва от сън да се будя?
Да! Ти ще дойдеш! Не си и мисли
да бягаш, аз зная къде си.
Цял свят не може да ни раздели
щом твоя е моята песен.
Ти си кошмарен, жесток властелин
и демон, погубващ души.
Но мой си- единствен и неповторим
С теб сме едно-нерушимо.
© Мария Митева All rights reserved.