Едва
Ще дойда само за малко.
Няма да оставам цяла нощ.
Може би половината,
ще е достатъчно?!
Единак си...
Ще бъда лирично отклонение,
от обичайните ти самоограничения.
За малко само ще приседна,
докато заспиваш...
Едва ще те погаля...
Преди да се събудиш рошав,
мъничко ядосан,
копнееща за чаша сутрешно кафе...
горчиво, чисто, като току-що събудено дете...
Ще тръгна в същата посока,
която при тебе ме доведе,
след залеза през Август...
Ще тръгна преди изгрева,
след мене ще остане ароматът
на едва докоснатите устни,
споменът за срамежливо усмихнати очи...
и мъничко червило,
по единствената твоя риза...
Никога не я изпра...
Как би посмял!
10. Ноември 2019г.
© Екатерина Глухова All rights reserved.
