Sunny (Александра Борисова)
9 18
Jul 23, 2008, 12:01 PM

Едва ли 

  Poetry » Phylosophy
1008 0 2
Отекват глухо стъпки по степта,
в редица плуваща в мъглата,
от каменни окови звук едва
дочу и се стопи зората.

От веригите следа оставена
по пясъка злокобно шепнещ,
е сетната мечта заровена,
с последния си дъх, последно трепнещ.

Последен е и замъгленият й поглед,
последно клетката съзира
и мъртва е! Сега е ред
на следващата да умира...

Непоносима е вонята от умиращи мечти,
в своята агония последен стон издали.
Стоя самотна и питам се дали...
... в мъглата някога ще се спася ли?

Пред олтара бавно свлякох се и тази вечер,
хванала камата в хладките си длани.
Провиквам се: "Няма ли да свърши вече?"
Глух екот отговаря ми: "Едва ли!"

Единствен изход ми остана,
една надежда в тъмнината.
Забивам камата,
проплаквам
и ставам.
В кръвта погребах Сатаната.

Последен въпрос и тръгвам към края
редом с мечтите ми доскоро живяли.
Последна мисъл: "съществува ли Рая?"
И отговор сетен: "Едва ли... едва ли... "

© Александра Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно, умееш да улицетворяваш емоцията с думи, отдава ти се да пишеш 'тежка' поезия, за което имаш моите адмирации. Най - много ме докосна финалът!
  • Чудесно Александра, нямам никакви забележки. Моят съвет е да продължиш с поезията, отдава ти се, пък и имаш талант !! От мен имаш 6-ца.
Random works
: ??:??