Просто есен
Лъчите октомврийско слънце
намятат бримки топлинка,
но плетката е рехава и тънка,
та зъзне оголялата земя.
Позната меланхолия тъдява
развява сивкавите си коси -
дотляващата споменна жарава
на южните сияния гаси.
И упорито накъсяват дните,
навярно оня, дето ги подрязва,
е същият, прогонил птиците
от родните гнезда. Указва
по новому посоката компасът,
не сочи север - следва юга;
дъждът съблича с едри капки
цвета на късни теменуги.
Това е просто есен. Като всяка,
която багрите от нас открадва,
за да запали огъня в листата.
В такава есен само трябва
да имаш истински Приятел -
да те загърне в собствената риза.
Доказано е, и студът, и мракът
в прегърнати тела не влизат!
© Таня Донова All rights reserved.
