Нюансите на мрака
Очи не свеждай… Мракът е нюанс.
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай.
А после да живея и с вината,
която е непредвидим детайл
без милост съдил ме със задна дата.
А богомолката у мен мълчи –
смирена, крехка, мамеща… изящна.
Отровата е в дозата, нали…
Като при всяка дяволска невяста.
А в стъпките ми ронят се пера
като строшени яростно окови –
по ангелски ще бъда пак жена,
дозираща последната отрова,
изпълнена с божествен, тих възторг
в една двулика по човешки вяра.
… очите ми, очите ми, любов
са най-измамната дълбока яма.
Жени Иванова,
стихотворението е част от по-голям фентъзи проект
© Jasmin All rights reserved.
Много ме зарадва!
