elenasim1 (Елeна) elenasim1 (Елeна)
1 178
Aug 18, 2011, 11:59 AM

Его

967 0 17

Изминаха години във тежест,

като всяко начало със трудност,

средата приемаш за даденост,

а краят - реалната същност.

 

Предаваш, живееш и искаш...

Да бъде, мечтаеш и вярваш,

приемаш, питаш и умираш,

и след теб частица оставаш.

 

Светът ни променя се безспорно,

от мен на теб и на него,

градим основата си животворно,

развивайки до края нашето его...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елeна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0