Искам да съм вятър –
с полъха си да те галя.
Защо пък не поточе –
с ромона си да те омая.
А може би слънце –
с усмивки да те сгрея
или щурче –
вечер под прозореца ти
тихичко да пея.
А ако съм чаша,
от която ти отпиваш жадно? ;)
© Ласка Александрова All rights reserved.