Ех мамо , мила мамо
Здравей ти казвам, мамо, в този ден.
Добре, не ще ти честитя деня рожден.
Така ти пожела, така ще е, добре,
ех, колко е послушно твоето дете!
Не, не подарък, не ти нося нищо аз,
нали ти каза: ”Подаръци не искам…”
Туй е усмивката ми в профил и анфас,
да, знам, че с нея в тебе аз прониквам.
Ех, мила мамо, моля те, недей така,
вземи поне ти думите ми, вместо букет.
Цветя раждат устните на твоята дъщеря,
когато ти днес ставаш на петдесет и пет.
Ох, извини ме, къде ми е сега акъла,
на жените нали не се посочва възрастта.
Но, мамо, ти си ми толкоз хубава и мила,
че май и времето безсилно е пред теб сега.
Прости, че даденото обещание погазих
и споменах рождения ти ден пред света.
Ама, бъбрива съм, дано с това не загазих,
а ако смях пък нося ти, то знай, че е от душа.
Знам, че ти сега четеш и се усмихваш, мамо.
Дори си мисля, че пророни и една сълза.
Прости на таз, която днес ти пожелава само
прекрасни мигове, здраве и сбъдване в света.
Моля да не се оценява.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
