Ех, остаряваш, момиче,
а надеждата още я влачиш
и всеотдайно обичаш.
Е, понякога плачеш...
Но след сълзите пречистена,
вкопчена в нова надежда,
вървиш, дори необичана
и назад не поглеждаш.
Не спираш да вярваш, да търсиш
все някъде, някога, някой,
даже миг преди да се свърши,
да ти каже: Дочаках!
© Ива ВалМан All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
