Nov 12, 2020, 8:22 AM

Ехото на промяната 

  Poetry » For kids, Phylosophy, Civilian, Other
767 1 3

Бях малко, весело дете,
будно, чак до отрицание.
Запазих чисто своето лице,
запазих чисто своето съзнание.

Но, пораснах и ми се наложи,
на две съдби криле да дам.
От житейските залози,
най-доброто да предам...

Уверени да бъдат в себе си,
с позитивни мисли да дружат.
След себе си, да не оставят белези,
да могат слабия да пощадят.

Да не допускат болка във сърцето,
от грешките да дишат свобода.
Да слушат винаги сърцето,
да помагат на човек в беда.

Да бъде съвестта им чиста,
тогава истината няма да боли.
Страхът да не го забулват в миста,
а осъзнато "Не", смело да звучи.

Да обичат и да се раздават,
щастливи мигове да съберат.
Упорито да се наслаждават,
в красиви чувства да се потопят.

Да не бъдат алчни, да не галят егото,
да не бързат в корист да рушат.
Животът им... да е прегръдката на ехото,
на промяната... по пътя си с нея да вървят.

02.10.2020г.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "щастливи мигове да съберат", "да могат слабия да пощадят" успех!
  • Всеки, който си постави за цел
    " На две съдби крила да дам" и го изпълни, е осмислил живота си, Теди. Затова те поздравявам и ти желая успех в предизвикателството!😃🌹
  • Давам глас, Теди. Хубаво си го написала. Много е трудно в днешно време да си достойна майка на две деца. Поздравление!

    "Бях малко, весело дете,
    будно, чак до отрицание.
    Запазих чисто своето лице,
    запазих чисто своето съзнание."
Random works
: ??:??