Ехото на промяната
Бях малко, весело дете,
будно, чак до отрицание.
Запазих чисто своето лице,
запазих чисто своето съзнание.
Но, пораснах и ми се наложи,
на две съдби криле да дам.
От житейските залози,
най-доброто да предам...
Уверени да бъдат в себе си,
с позитивни мисли да дружат.
След себе си, да не оставят белези,
да могат слабия да пощадят.
Да не допускат болка във сърцето,
от грешките да дишат свобода.
Да слушат винаги сърцето,
да помагат на човек в беда.
Да бъде съвестта им чиста,
тогава истината няма да боли.
Страхът да не го забулват в миста,
а осъзнато "Не", смело да звучи.
Да обичат и да се раздават,
щастливи мигове да съберат.
Упорито да се наслаждават,
в красиви чувства да се потопят.
Да не бъдат алчни, да не галят егото,
да не бързат в корист да рушат.
Животът им... да е прегръдката на ехото,
на промяната... по пътя си с нея да вървят.
02.10.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
