Dec 16, 2011, 1:14 PM

Ей така

  Poetry » Love
3K 1 21

Някога бях бяла и

                            красива...

           някога бях влюбена, 

                                          щастлива...

                     някога бях нежна и

                                                  звънлива...


Сега съм тиха, малка, полужива.

От твоята

               полу-любов,

                          полу-мечта                                               

                                     полу-тъга,

                                                полу-ела.

Станах полу-жена!


Почти ме искаше,

          почти ме любеше,

                   почти обичаше,

                            почти желаеше,

                                     почти мечтаеше.


Получих нещо като обич,

               нещо като блян,

               нещо като сън,

                                      неизживян.


Ей така, 

             някога,

                        с полу-почти,

                                                ми даде нещо,

                                                                       може би!     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти!
    Весели празници!!!

















  • Интересен стих! Харесах заихраването с думите!
    празнични поздрави, Таня!
  • Точно!
    Животът ни поднася всичко, важно е как ще продължиш...
  • Много оригинално мислене и описание на един копнеж!
  • Цвети и Ели, животът е пълен с полуистини! Дори когато знаем, че е лъжа, ни се иска да вярваме, че не е точно така! Това е съвсем естествено и разбираемо!
    Благадаря ви, че споделихте!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...