Eла и вземи
струната,
вечер изтръгната
от трескавия сън
в монашеската килия;
сутрин огъната,
когато речеш,
че си събуден,
а ни чака хлябът
да го омесим;
ела и вземи
малкото прозрение
на моя астигматизъм;
а аз,
заслепена ще бъда
между деня и нощта,
когато хиляди птици на юг ще отлитат...
Те към едничката струна
сами не привикват...
© Андромеда All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
