Eла и вземи
струната,
вечер изтръгната
от трескавия сън
в монашеската килия;
сутрин огъната,
когато речеш,
че си събуден,
а ни чака хлябът
да го омесим;
ела и вземи
малкото прозрение
на моя астигматизъм;
а аз,
заслепена ще бъда
между деня и нощта,
когато хиляди птици на юг ще отлитат...
Те към едничката струна
сами не привикват...
© Андромеда All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
