Aug 3, 2019, 11:17 PM

Екстаз от ирис и циклама 

  Poetry » Love
803 3 5

Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка. 
Замръзва адът, след това циклопите нападат. 
Подхвърлим ли им вечността, 
ще им се стори малко. 
Окови медни не тежат по пътя към Едема. 
Змия под папратите спи и ябълки сънува...
Подай ми дъх от тежестта и с устни ще го взема,
а по гърдите ти с кутре ключе ще нарисувам.
И точно в полунощ екстаз от ирис и циклама, 
космическата празнота с усмивка ще накаже. 
Ще пръсна тихите звезди в постелята за двама... 
Ще ти покажа Бог и теб ще му покажа. 
 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, приятели ! Хубави вдъхновения да ви спохождат и поезията на живота да ви озарява!
  • Подхвърлим ли им вечността, ще им се стори малко...Много красив стих, Райна! Поздравления!
  • Това много ми хареса... много...
  • Екстаз е поезията ти, Райне! Благодаря ти за удоволствието!
  • Магия и вълшебство си Райне!
    Винаги ми е толкова интересно, да откривам нови хоризонти, образи, видения,
    размисли, от твоите приказки!
    Почувствах се Алиса в страната на поезията, Палечка във вълшебните думи
    и Нарния-в един свят на различност, където образитеса са като сенки на спотаени вълшебства!
    Точно такава е лириката ти!
    Браво Райне!
Random works
: ??:??