Екстаз от ирис и циклама
Не пускай моята ръка, небето ако пада !
От късен извор пий вода и откъсни шишарка.
Замръзва адът, след това циклопите нападат.
Подхвърлим ли им вечността,
ще им се стори малко.
Окови медни не тежат по пътя към Едема.
Змия под папратите спи и ябълки сънува...
Подай ми дъх от тежестта и с устни ще го взема,
а по гърдите ти с кутре ключе ще нарисувам.
И точно в полунощ екстаз от ирис и циклама,
космическата празнота с усмивка ще накаже.
Ще пръсна тихите звезди в постелята за двама...
Ще ти покажа Бог и теб ще му покажа.
