Aug 11, 2022, 11:06 AM

Екзистенциализъм 

  Poetry » Phylosophy
745 3 3

Един петел с клюн дебел,
опашката шарена приглади,
сто грама за кураж е взел
и шпорите за бой извади.
Кокошка мъничка японка,
от ятото сплотено отлетя.
Тя бе истинска бонбонка,
но по ветровете загуби си ума.
Реши петела да я върне,
при ятото, при нейната съдба,
но летяла вече, как да се завърне,
чрез вятъра повярва в своите крила!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятен стих Миг, твоя петел е голям атлет, може и да успее да си върне кокошката, стига, като нея да си повярва в крилете си! Хареса ми и намекът отправен към хората. Браво!
  • Странно интересно...
  • МИГ, посмях се отначало, и ми се прииска да съм петел, нали така се киприм за срещи, пригладени, сресани, жалко че брилянтина не е на мода...А кокошката, доста ралична, да повярва, че може да се отскубне от блатото, пардон ятото....
Random works
: ??:??