Един петел с клюн дебел,
опашката шарена приглади,
сто грама за кураж е взел
и шпорите за бой извади.
Кокошка мъничка японка,
от ятото сплотено отлетя.
Тя бе истинска бонбонка,
но по ветровете загуби си ума.
Реши петела да я върне,
при ятото, при нейната съдба,
но летяла вече, как да се завърне,
чрез вятъра повярва в своите крила!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
