Sep 1, 2007, 8:17 PM

Ела...

  Poetry
1.1K 0 7

Ела... Денят се разпада...
Краят... не води към Рая...
Трепериш...?
Факла светът е... душа без светлина...

Пътник е всеки... изгубен и сам...
Изправи се... не хаби се в молитви...
те смях са в празния храм...
Кръгът се затваря с последния дъх...

и отваря се пак...
ражда се пореден глупак...
проклинащ живота в сълзи...
В края душата празнува...

но глух е Оня отгоре... не чува...
прибира я алчен в небето...
Рай дори за нея създава...
а после... и го продава...

Днес мъртвите пируват...
в лъчите няма топлина...
гаснат в утро кървящо...
в очите гори последна зора...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ела там където те чакам....
  • Мрачно е било в сърцето ти!
    Но все някъде ще повее различен ветрец...
  • Прегърнал сива проза,посипал земята с листенца от кървавата роза,очи със зеници димящи, сълзи в душата неотронени за синовете на човечеството в мрака спящи, молитва се изправя, посреща последната зора,за да я въздигне отново на хълма сътворен от изгрева на вечността.
  • Силен , истински стих.
  • Много силен стих!
    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...