Ела...
Ела... Денят се разпада...
Краят... не води към Рая...
Трепериш...?
Факла светът е... душа без светлина...
…
Пътник е всеки... изгубен и сам...
Изправи се... не хаби се в молитви...
те смях са в празния храм...
Кръгът се затваря с последния дъх...
…
и отваря се пак...
ражда се пореден глупак...
проклинащ живота в сълзи...
В края душата празнува...
…
но глух е Оня отгоре... не чува...
прибира я алчен в небето...
Рай дори за нея създава...
а после... и го продава...
…
Днес мъртвите пируват...
в лъчите няма топлина...
гаснат в утро кървящо...
в очите гори последна зора...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
