Oct 11, 2007, 2:31 PM

Ела

  Poetry
1.3K 0 4
 

Ела! Ела и ме спаси от тъмнината.

Недей, недей да отказваш помощ.

Ела, тъмата крие болка и самота,

взимащи душата ми капка по капка.


Ела и ме измъкни от тъмнината.

Ела, не се страхувай, ще те пазя.

Моля те, ела, за да мога да живея

след този провал.


Събуди ме от кошмара.

Извади ме от ада на завистта.

Покажи ми пътя в мъглата на злобата.

Всичките скрити зад маски.


Моля те, спаси ме!

Само ти можеш, само ти знаеш как.

Моля те, спаси ме, от самотата,

защото ще ме търсиш, но... няма да ме има.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...