Ела до мен
Ела до мен и погледни ме във очите!!!
Желаеш в този огън да гориш, нали?
С дъха си докосни ме и не питай…
Ще съм за теб, каквато пожелаеш ти.
Ела до мен и потопи се във душата...
Отпий без свян от моята невинност...
Въздишка кратка да отекне в тишината.
Мигът щастлив да се превърне във взаимност.
Ела до мен, не се страхувай да обичаш.
Подай ръка, сърцето си ти давам.
Задръж го и със нежност го обкичвай.
За мен не знам, но то го заслужава.
Пожар гори, във него две искри сме -
изчезваме, за да се появим отново.
Дали подвластни сме?!? Та ние сме зависими -
изгубени сме, щом угасне огъня.
© Яница Ботева All rights reserved.
Поздрави, Яница! 
