Ела и струните ми с плам настрой
Душата ми, без тебе, е китара
забравена в килер със стари вещи.
Разстроена... и в прахоляк догаря
мечтата й за новите надежди.
Не я оставяй в ъгъла на мрака,
затрупана от мъртва тишина.
В ръцете ти да е тя тъжно чака
с една любов пречудна светлина.
Чрез теб съм само музика, която
под пръстите ти, нежните, звучи -
и цветна пролет е и златно лято,
и дар блажен са слънчеви лъчи.
Ела и струните ми с плам настрой
и с всяка нота ще съм жив, и твой.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
